Населението на страната продължава да намалява. В това няма нищо изненадващо, тъй като става дума за тенденция е от 30 години насам. Този факт се дължи на отрицателния естествен прираст. Той се компенсира малко от механичния прираст – повече хора са дошли да живеят в България, отколкото са я напуснали. Този прираст включва предимно граждани от трети страни, а по-малко от 1/3 са българи, които се връщат в страната. Това каза Магдалена Костова от Дирекция "Демографска и социална статистика", НСИ, в ефира на "Твоят ден" по NOVA NEWS.
Доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението към БАН посочи, че точните данни за населението ще излязат при следващото преброяване, тъй като към момента демографската картина отразява текущо изследване.
Тя също подчерта, че отрицателният естествен прираст е ключов за намаляване на населението в България. По нейни думи в началото на 90-те години причината е била миграцията.
Раждаемост
Костова посочи, че раждаемостта намалява, но с различна интензивност. И допълни, че демографските събития следва икономическото и финансовото състояние в страната.
Тя посочи още, че други фактори са инфраструктура, образование, здравеопазване, социални услуги и други.
Черкезова обясни, че има намаляване на жените във фертилна възраст, което се наблюдава заради остаряването на населението.
Трудоспособна възраст и пенсионери
Костова каза още, че хората в трудоспособна възраст намаляват, като в същото време се увеличава възрастта за пенсиониране. И допълни, че се върви в посока неработещите да станат повече от работещите.
Смъртност
По отношение на смъртността Костова каза, че се връщаме към нивата от преди пандемията от COVID-19, а дори има положителна тенденция. Но допълни, че въпреки това смъртността е по-висока. И допълни, че 20% от хората умират преди да навършат 65 години, което говори за качеството на здравеопазване и превенецията.
Мерки
Черкезова е на мнение, че каквито и мерки да се предприемат сега, няма как да се очаква скорошно обръщане на наблюдаваните негативни тенденции. И допълни, че по-рано от 27 години не може да се очаква такава рязка промяна.
Костова заяви още, че възнамеряват преброяването занапред да се прави не чрез анкетни карти, а чрез административни източници.
