Населението на България е 6 437 360 души към 31 декември 2024 г., като в сравнение с 2023 г. то намалява с 8121 души, или с 0.13%. Данните са на Националния статистически институт (НСИ).
Всичките 28 области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойност коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-2.0‰), Сливен (-2.8‰) и Благоевград (-5.1‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 17.2‰, следвана от областите Перник - минус 14.8‰, и Габрово - минус 14.6‰.
В края на 2024 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 544 245, или 24.0% от населението на страната. Най-много са пенсионерите във Видин (31.4%), Габрово (30.5%) и Смолян (30.0%). Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 19.2%, Варна – 21.6%, и Сливен – 22.5%.
Децата до 15 години в страната са 901 843, или 14.0% от общия брой на населението.
Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която нараства до 45.3 години в края на 2024 година. Средната възраст на населението в градовете е 44.5 години, а в селата – 47.6 години.
Населението в трудоспособна възраст към декември миналата година е 3765 хил. души, или 58.5% от населението на страната, като мъжете са 1970 хил., а жените – 1795 хиляди. Към края на 2024 г. над трудоспособна възраст са 1701 хил. души, или 26.4%, а под трудоспособна възраст – 971 хил. души, или 15.1% от населението на страната.
население
Към края на 2024 г. половината от населението на страната (51.7%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район – 655 хил. души, или 10.2% от населението на страната. През 2024 г. в два статистически района населението намалява спрямо 2023 г. – в Северозападния с 1.3%, а в Северния централен район с 1.0%. В останалите статистически райони населението нараства.
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 70 542 души, или 1.1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) – с 1 295 931 души (20.1%). Четири са областите с население над 300 хил. души – София (столица), Пловдив, Варна и Бургас.
В сравнение с 2023 г. шест области увеличават населението си, като най-голямо е това увеличение за областите Кърджали и Бургас, съответно с 2.0 и 1.2%. При областите Видин и Смолян е отчетено най-голямо намаление – с по 1.7%.
Най-малката община в страната е Трекляно, където живеят 522 души.
Раждаемост и смърт
През 2024 г. в страната са регистрирани 53 727 родени деца, като от тях 53 428 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 3769, или с 6.6%.
Средната възраст на жените при раждане на първо дете през 2024 г. е 27.6 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.1 години за област Сливен до 30.9 години за област София (столица).
В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.5‰, и Ямбол – 10.0‰, най-ниска в областите Смолян – 5.2‰, и Перник – 6.1‰.
Броят на починалите лица през 2024 г. е 100 736, а коефициентът на обща смъртност – 15.6‰.
През 2024 г. 13 002 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 55.1% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0 – 14 г. са 7.7%, тези на възраст 15 – 64 години са 82.7%, а на 65 и повече навършени години – 9.6% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16.9%), Обединеното кралство (13.9%) и Франция (8.9%).
През 2024 г. в страната са починали 238 деца на възраст до една година.
Бракове и бракоразводи
През 2024 г. са регистрирани 20 643 юридически брака - с 1 157 по-малко спрямо предходната година. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (15 210 ) са сред населението в градовете.
► През 2024 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 33.8 и 30.9 години.
► За 83.8% от жените и 83.6% от мъжете сключеният граждански брак през 2024 г. е бил първи. Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са София (столица) и Разград, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Видин.
► Броят на разводите през 2024 г. е 8 650, или с 438 по-малко от регистрираните през 2023 година. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (67.0%), следват причините „несходство в характерите“ (20.2%) и „фактическа раздяла“ (11.8%).
► Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.2 години.
Вътрешна миграция
► През 2024 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 96 833 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 44.6% са мъже и 55.4% - жени.
► Преселващите се лица във възрастовата група 0 - 14 години са 18.1%, лицата на възраст 15 - 64 години - 63.9%, а тези на 65 и повече години - 18.0% от мигриралите лица.
► Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“ (41.4%), последвано от направлението и „село - град“ (26.1%), „град - село“ (22.8%). Значително по-малък, по брой и относителен дял, е миграционният поток по направлението „село - село“ - 9.7% от мигриралите лица.
Външна миграция
► През 2024 г. 13 002 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 55.1% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0 - 14 г. са 7.7%, тези на възраст 15 - 64 години са 82.7%, а на 65 и повече навършени години - 9.6% от всички емигранти.
► Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16.9%), Обединеното кралство (13.9%) и Франция (8.9%).
► Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната.
• През 2024 г. 52 189 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, от тях 51.5% са граждани на страни извън Европейския съюз, 34.9% имат българско гражданство, а 13.6% са граждани на държави от ЕС. Относителният дял на мъжете е 55.9%, а на жените - 44.1%.
• Сред дошлите да живеят в страната 16.0% са във възрастовата група 0 - 14 години, 72.9% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 11.1% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.8%), Украйна (16.6%) и Сирия (10.5%).
