На 25 и 26 април 2025 г. в Пловдив Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) проведе традиционната си пролетна среща на лидерите на компаниите - членове на асоциацията.
Основна тема на срещата бе необходимостта от реформи в българското образование, така че то да започне подготовка на таланти за новите професии не само във високотехнологичните, но за всички други индустрии. Това се налага заради бързо трансформиращия се пазар на труда в резултат на развитието на изкуствения интелект (ИИ).
Специален гост на събитието беше министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, а в дискусионния панел се включиха Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ, Доброслав Димитров, председател на УС на БРАИТ и член на КС на БАСКОМ и Александър Ангелов, член на УС на БАСКОМ.
В своето изказване министър Красимир Вълчев подчерта необходимостта от реформи, които да направят българското образование по-динамично, гъвкаво и ориентирано към изграждането на умения, необходими в епохата на ИИ и дигитални технологии.
„Технологиите вече са хоризонтална база за цялата икономика, уменията на бъдещето са предимно технологични и след това идва специализацията и по отделните вертикали“, подчерта Крум Хаджигеоргиев и благодари на министъра за активния диалог между неговия екип и софтуерния сектор.
На свой ред, министърът каза: „Българското образование трябва да се отвори към взаимодействие с външната среда и да подготви учениците за професии, които ще изискват широк комплекс от знания и умения. Нужно е да преминем от модел на строга стандартизация към жива, адаптивна образователна система.“ Той обяви, че МОН ще подкрепи и финансово, и с натиск към кметовете, каузата на БАСКОМ за създаване на 10 високотехнологични училища в страната. Министърът даде подкрепа и за реализирането с помощта на БАСКОМ на проект за обучение на ИИ и обучение с ИИ в училищата.
Модернизация на учебните програми и нови методи за оценяване на умения; засилено обучение по математика и природни науки; разширяване на възможностите за включване в учителската професия на специалисти без педагогическо образование и план-приемът за следващите години са само част от въпросите, които софтуерният сектор и министър Вълчев обсъдиха заедно на форума.
Представители на БАСКОМ посетиха и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където се срещнаха с декана и преподаватели от Факултета по математика и информатика. Намаляване на кандидатите за ИТ специалностите, нелоялна конкуренция на атрактивно формулирани специалности, но с неясно качество на образованието, необходимост от активизиране на връзките между бизнеса и университета, както на ниво преподаватели, така и на ниво алумни общност и предприемачески клубове, привличане на чуждестранни студенти и създаване и подпомагане на програми на английски език бяха темите на срещата, като двете страни остават силно ангажирани да си взаимодействат.
Представителите на БАСКОМ се срещнаха и с преподаватели и гимназисти от Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов” и Езикова гимназия „Иван Вазов“, където разказаха на младежите за перспективните технологични професии, които ги очакват, и се запознаха с високотехнологичното, проектно базирано обучение по хуманитарните предмети във водещото езиково училище.
Специално внимание бе обърнато и на проекта за привличане и изграждане на гигафабрика за ИИ в България – кауза, зад която застава Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), която се председателства от БАСКОМ. Лидерите на софтуерните компании определиха инициативата като амбициозна и мащабна и призоваха всички държавни институции за пълна мобилизация за реализацията на този проект, който ще постави България по максимално видим начин на технологичната карта на света.
Марина Шидеров, член на УС на БАСКОМ, отчете напредъка на инициативите на БАСКОМ, свързани с Бранд България. Димитър Димитров, който също е част от УС на БАСКОМ разказа за опита за внедряване на платформа за алумни комуникация във ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“, която може да се взаимства от други университети и гимназии. Обсъдени бяха и професионалните обучителни семинари за ефективно внедряване на ИИ в софтуерните компании, които в УС на БАСКОМ се координират от Мони Дочев и Синиша Джукич, и преминават при огромен интерес.
Добрите практики на работещата акселераторска програма за студенти Elevate Accelerator представи Даниел Томов от Еleven.
Беше дискутирано и развитието на европейските проекти, в които БАСКОМ участва като партньор – SMACITE, Digital4Sustainability, както и стартиралия през м. февруари 2025 г. нов проект SMARCO. И трите проекта са финансирани по програма Еразъм+ на Европейската комисия и са насочени към повишаване на знанията, уменията и квалификацията на ИТ специалисти, студенти и служители в публичния сектор, чрез провеждане на обучения по иновативни обучителни програми в ключови области като Интелигентни градове и т. нар. "двоен преход" – цифров (дигитален) и зелен.
Бистра Папазова, член на УС на БАСКОМ представи и резултатите от специално проведена анкета по време на пролетната среща. От тях стана ясно, че 77% от компаниите са препоръчвали вече БАСКОМ на други компании, което асоциацията отчита като добра атестация за своята работа.
Глобалните предизвикателства пред бизнеса, новите икономически реалности в условията на засилено напрежение между глобалните играчи и въвеждането на еврото в България бяха сред темите, които ИТ секторът обсъди с икономическия анализатор Любомир Дацов, който бе специален гост на събитието.
За БАСКОМ
Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) е създадена през 2001 г. Асоциацията е колективен представител на над 150 софтуерни фирми – пълноправни членове и организации - асоциирани членове, сред които висши училища, фондации, фондове за рисков капитал, стартиращи иновативни компании и др. Софтуерната индустрия е сред малкото в България с конкурентоспособност в световен мащаб, осигуряваща изключителни възможности за професионална реализация и развитие на хората, работещи в нея. Основните цели на БАСКОМ са да популяризира българската софтуерна индустрия, да работи за подобряване на образователната система, за въвеждането на електронно управление и да позиционира страната като високотехнологична дестинация, където софтуерните компании разработват собствени продукти и услуги с висока добавена стойност.
