Военният министър Атанас Запрянов отправи предупреждение, че България трябва спешно да модернизира съветската си военна индустрия, защото в противен случай, тя "ще стане екзотика".
Министърът на отбраната участва в дискусия на тема „Хага 2025: хоризонтът пред НАТО и българската визия“ в Централния военен клуб в София. Събитието е по повод представянето на изданието „Живи архиви. Национален архив от спомени за процеса на присъединяване на България към НАТО“.
Трябва да представяме пред обществото ползите от това, че България е в НАТО и ЕС, заяви още министър Запрянов.
"Ако ние се забавим в този момент и не реорганизираме и модернизираме нашата индустрия, след 5-6 години тя ще бъде екзотична за европейския оръжеен пазар, тъй като няма да има нужда от нейното производство. И ще трябва дас е ориентира към пазари и страни, които експлоатират още стара съветска техника. Това е голямо предизвикателство", бяха точните думи на министър Запрянов.
Намираме се в особен исторически момент. Ако не отчетем този исторически момент да развием въоръжените си сили като модерни способности и военната си индустрия, няма да допринасяме и за националната си сигурност ефективно, и за колективната отбрана, което е политически недопустимо, продължи Запрянов.
Атанас Запрянов обвърза темата с осъвременяването на военната ни индустрия с войната в Украйна и плановете на Европа за превъоръжаване.
Военният министър припомни, че НАТО предприема последователни мерки в тази посока. Още във Вилнюс 2023 г. се предприема план за действие в областта на отбранителното производство Defence production action plan.
С идването на власт на новата администрация на САЩ ролята на европейския стълб в НАТО ще трябва да бъде засилена кардинално. Трябва да се увеличат инвестициите. Очевидно 2% от брутния вътрешен продукт разходи за отбрана не са достатъчени. Тази година ще имаме 2,09%. При такъв военен разход не може да ускорим модернизацията на Въоръжените сили. Ще се дискутира дали ще бъдат 5%, дали НАТО да бъде между 3-3,5%, но това няма да бъде обещание, ще бъде поемане на политическа отговорност пред съюзниците, че ще харчим толкова, каза министърът.
Споделяме мнението на мнозинството от съюзниците, че разходите за отбрана следва да бъдат обвързани с новия пакет цели на способности. Ще внеса следващата седмица на заседание на Министерския съвет мой доклад, в който нашият пакет цели е остойностен и инвестицията, която трябва до 2045 г., ще бъде коректно представена пред правителството, заяви Запрянов.
По отношение на европейският план RearmEurope Запрянов заяви, че в Министерството на отбраната се работи изключително интензивно, а две са темите, които много скоро ще бъдат обявени.
Първата е, че България ще се присъедини към решението на ЕК за задействане на клаузата за изключване на капиталовите разходи от дефицита, което ще позволи, инвестирайки и увеличавайки военния бюджет и увеличаването на капиталовите разходи за въоръжените сили, да не се увеличава дефицита. Тоест инфлацията да се държи под 3%, което по никакъв начин няма да засегне членството на България в еврозоната.
Министърът не скри, че втората тема е по-сложна и много по-трудна – как нашата отбранителна индустрия, конструирана по мерките на Варшавския договор, да стане натовска.
"Това е задача, за която ние не сме водещо министерство, а на икономиката. За съжаление, искам да споделя, че сме постигнали членство в НАТО, българската армия направи чудеса в трансформацията си, но българската индустрия остана със съветски стандарти и производство на въоръжение, бойна техника и припаси по съветски стандарти. Ако ние се забавим в този момент и не реорганизираме и модернизираме нашата индустрия, след 5-6 години тя ще бъде екзотична за европейския оръжеен пазар, тъй като няма да има нужда от нейното производство. И ще трябва да се ориентира към пазари и страни, които експлоатират още стара съветска техника", каза загрижено Запрянов.
България защитава много активно националните си интереси в рамките на НАТО, каза още министърът на отбраната по време на дискусията.
България не е просто един участник, България е активен участник и допринася. В НАТО и големите, и малките държави формират консенсуса на равен глас, каза още Запрянов. Членството в НАТО е постигнато, но това не означава, че задачата е свършена. Ще трябва да се работи, да представяме какво прави НАТО, как се грижи за сигурността, добави министърът.
Подготовката на срещата на високо равнище се намира във фаза на активна дейност и на предстоящата среща на министрите на отбраната през май ще вземем много важни решения, засягащи документите, които държавните и правителствените ръководители да утвърдят на 24 и 25 юни в Хага, каза Атанас Запрянов.
Лидерите от НАТО трябва да участват в среща на върха в Хага на 24 и 25 юни.
