Светли петък е свързан с песнопения и в чест на Божията майка и обновлението на богородичния храм в Цариград, наречен „Живоносен източник“.
Името на празника е превод на гръцкото му название и е свързано с целебен извор в гората край стените на Цариград.
Той е установен, за да не остане непочетена по време на пасхалните дни и тази, която стана майка на въплътилия се Божи Син - възкръсналия Спасител на света.
Името на празника е старинен превод на гръцкото му название и е свързано с целебен извор в гората край стените на Цариград. Този район сега е зает от обширен гробищен комплекс, предимно мюсюлмански, но около самия извор Живоприемен източник има християнско гробище. Изворът е останал на около два метра под терена и в него плуват малки златни рибки, затова мястото и околността от векове носят турското название Балъклъ - "рибно (място)".
Има две древни легенди за появата на това название. Те отнасят появата на свещеното място към V или VI век, съответно към времето на различни императори. По-известното сказание говори за Лъв I Тракиец. Когато отивал като обикновен войник в Цариград, в гората недалече от градските стени той срещнал слепец, който го помолил за вода. Тогава един глас му посочил извора.
След като пил от водата и си измил очите, слепият прогледал и предсказал на воина, че ще стане император и ще построи църква до извора. Така се появила почитта към света Богородица край този извор, а постепенно празникът станал известен и почитан по целия православен свят.
Чества се паметта на свети апостол и евангелист Марк, който е един от четиримата евангелисти, описали живота и дейността на Иисус Христос. Той бил също един от седемдесетте апостоли и разпространявал Неговото учение, а освен това оставил и писмено изложение на онова, което проповядвал.
Евреин родом, той се казвал Йоан, но носел и второ, римско име - Марк, какъвто бил обичаят тогава. Смята се, че той е младежът, който при залавянето на Иисус Христос през нощта и воденето му на съд при първосвещеника вървял обвит в платно след тълпата. Това сведение дава само Марк, без да посочва име - от скромност древните автори не посочвали имената си. Явно Марк спял, когато в дома им дошли да съобщят за залавянето на Учителя, затова станал, завил се в някакво платно и хукнал да види какво става. А когато войниците се опитали да го заловят, той се отскубнал и избягал гол.
Споменава се в "Деяния апостолски", че Марк и майка му Мария давали подслон на Иисус в своята йерусалимска къща. Според древно църковно предание в тази къща Иисус Христос извършил Тайната вечеря с учениците Си, в нея Той се явил на апостолите след възкресението Си, там после били събрани апостолите, когато Светият Дух слязъл върху тях в деня на празника Петдесетница. По-късно Йоан или Марк, придружавал апостолите Павел и Варнава, чийто племенник бил, при проповедта им в Кипър, но се отказал да продължи с тях в Мала Азия и затова Павел не поискал да го вземе при следващото проповедническо пътуване. Тогава Марк станал помощник на апостол Петър, бил с него и в Рим. Там в средата на първи век Марк написал своето евангелие, чиито читатели явно не били евреи, защото той в текста си обяснява еврейски думи и места в Палестина, а и повече от другите евангелисти използва латински думи.
После свети Марк проповядвал в Египет, където имал голям успех, но бил преследван за това и умрял като мъченик.
Чества се и възстановяването на Българската патриаршия, и паметта на свети апостол Симон Зилот.
На светли петък имен ден празнуват Жива, Живка, Живко, Зоя.
Светлата седмица се нарича така, защото възкресението на Христос носи просветление за всички.
През цялата Светла седмица не се венчава в храмовете, защото празничните дни са посветени на Христовото възкресение.
Не се пости и в дните, определени за пост през седмицата – сряда и петък. Тази седмица се яде блажна храна.
Седмицата е наричана още и Томина неделя. Свързана е с името на Тома – един от 12-те апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение.
Когато мълвата се разчула за изчезналото тяло господне, само апостол Тома не повярвал и пожелал да пипне раните от гвоздеите на Иисус, за да се убеди във възкръсването му. След като Христос му се явил, той сам се убедил в истината. Оттогава остава и изразът „Тома неверни“, а денят – Томина неделя.
Православните християни се поздравяват с „Христос воскресе“ до Възнесение, спазва се 40 дни.
