В римския Колизеум и други амфитеатри в градовете, разпръснати из обширната древна Римска империя, гладиаторските зрелища не са изправяли едни срещу други само хора, но и хора и животни, предаде Ройтерс.
Въпреки наличието на изображения от тези битки в древни мозайки и текстове, действителни физически доказателства досега са откривани трудно. Авторите на ново изследване са установили, че следите от ухапване по таза на мъж, погребан в предполагаемо гробище за гладиатори близо до английския град Йорк, известен в древността като Еборакум, са оставени от едър представител на семейство Котки, вероятно лъв, предаде БТА.
Мъжът, за който се смята, че към момента на смъртта си е бил на възраст между 26 и 35 години, изглежда е живял през трети век от н.е., когато Еборакум е бил важен град и военна база в северната част на римската провинция Британия.
Следите от ухапвания дават улики за предполагаемата му смърт на арената.
"В случая можем да видим пробиване и набраздяване, което е показателно за ухапване от големи зъби през меките тъкани и костта", казва съдебният антрополог Тим Томпсън от Университета на Мейнут, Ирландия, водещ автор на изследването, публикувано в сп. PLOS One.
"Не смятаме, че това е смъртоносната рана, тъй като е възможно да се оцелее след подобно ухапване, а и то е на необичайно място за толкова голяма котка. Смятаме по-скоро, че това свидетелства за влаченето на недееспособен индивид", допълва изследователят.
Откритието илюстрира как гладиаторските зрелища, в които са участвали животни, не са били ограничени само до големите градове на империята, а са били разпространени и в нейните най-отдалечени провинции.
Скелетът на мъжа представлява първото известно пряко физическо доказателство за боеве между хора и животни от древноримската епоха, отбелязват изследователите.
Сред дивите животни, използвани в подобни зрелища, са слонове, хипопотами, носорози, крокодили, жирафи, щрауси, бикове, мечки, лъвове, тигри, леопарди и други. През 2022 г. археолози обявиха откриването на кости от мечки и големи котки в Колизеума.
"Хищници - преди всичко големи котки, но понякога и други животни, например мечки, са били изправяни като бойци срещу специализирани в подобни битки гладиатори, известни като venatores", каза съавторът на изследването Джон Пиърс, археолог от Кралския колеж в Лондон.
Големите и агресивни животни са били изправяни и едно срещу друго - например бик и мечка, и често са били оковавани заедно, допълва Пиърс. На арените са били организирани и симулации на лов с хора срещу животни и животни срещу други животни.
Животните понякога са били използвани за екзекуция на пленници и престъпници - известни на латински като damnatio ad bestias, при които жертвата е била вързана или беззащитна, казва още Джон Пиърс.
Гладиаторите обикновено са били роби, военнопленници, престъпници и доброволци.
Гладиаторът от Йорк е погребан заедно с други двама мъже, като телата им са покрити с конски кости.
При разкопки на гробището са намерени осемдесет и два човешки скелета, предимно на добре сложени по-млади мъже. Много от тях са имали заздравели и незаздравели наранявания, съответстващи на гладиаторски битки, и са били обезглавени, вероятно като губещи в схватките на арената.
"Това е напомняне за културата на зрелищата, заемаща централно място в римския обществен живот", казва Джон Пиърс.
