След като новината за кончината на папа Франциск обиколи света, в сенките на Сикстинската капела започва да се оформя нещо ново — очакването на бъдещия духовен водач. В дните, когато камбаните на Рим бият в памет, погледите на милиони вече са насочени към възможните приемници на Светия престол. Сред тях има познати лица — харизматични, противоречиви, прогресивни. Кой ще облече бялата дреха? Кой ще излезе пред света с думите „Habemus Papam“?
Кой може да е следващият папа, пита се Independent.
Здравето на папа Франциск рязко се влоши, след като 88-годишния понтифик бе диагностициран с „двустранна пневмония“ - дълго време бе съобщавано, че състоянието му „продължава да представлява сложна картина“. След дълго лечение в болница той бе изписан, но публичните му прояви му бяха рядкост.
Лъч надежда донесе изненадващата поява на папа Франциск, който се включи във Великденските тържества на площад „Свети Петър“ във Ватикана, където хиляди вярващи се събраха за празничната литургия.
След смъртта на папата или в редки случаи на оставка, като например при папа Бенедикт XVI, Ватиканът свиква папски конклав, на който колегията на кардиналите се събира, за да избере следващия глава на Църквата.
Според правилата на конклава от 22 януари 2025 г. от 252 кардинали има 138 избиратели. Само тези, които са на възраст под 80 години, могат да участват в тайното гласуване в Сикстинската капела.
Четири кръга на гласуване ще се провеждат всеки ден, докато един кандидат не получи основните две трети от гласовете, в процес, който обикновено продължава няколко дни, според уебсайта на Конференцията на католическите епископи на САЩ.
Вече има редица известни кардинали, чиито имена са предложени за заемане на ролята. През 2020 г. Едуард Пентин издаде авторитетна книга по темата, озаглавена: Следващият папа: Водещите кардинали-кандидати.
Кардинал Пиетро Паролин
Като държавен секретар на Ватикана от 2013 г. насам, 70-годишният Паролин, родом от Венето, е най-високопоставеният кардинал в избирателния конклав.
Вместо да се придържа към „леви“ или „десни“ политически пристрастия, Паролин отдавна е смятан за разумна умерена фигура в църквата.
Съвсем наскоро Паролин даде интервю за италианския вестник L'Eco di Bergamo, в което коментира редица геополитически въпроси.
Той каза: „Всеки може да допринесе за мира, но решенията никога не трябва да се търсят чрез едностранно налагане, което рискува да потъпче правата на цели народи, защото в противен случай никога няма да има справедлив и траен мир.“
Кардинал Петер Ердьо
Като бивш председател на Съвета на епископските конференции на Европа, кардинал Ердьо е известен с това, че е благочестив марианец, което означава, че посвещава практиките си на Мария, майката на Исус.
72-годишният унгарец е известен с това, че е по-консервативен в църквата и се противопоставя на практиката разведени или повторно женени католици да получават Свето причастие поради убеждението си за неразтрогваемостта на брака.
Той също така е сравнявал приемането на бежанци с трафика на хора. Ердьо е произведен в кардинал през 2003 г. от папа Йоан Павел II.
Кардинал Луис Антонио Тагле
Снимка: ru.wikipedia.orgКато седмият филипинец, станал кардинал, Тагле ще бъде първият азиатски папа. Понастоящем 67-годишният Тагел е пропрефект на секцията за първа евангелизация към дикастерията за евангелизация, като е произведен в кардиналски сан от папа Бенедикт XVI.
Обикновено той демонстрира по-лява политика, подобно на папа Франциск, след като критикува отношението и езика на църквата към гейовете, неженените майки и разведените или повторно женените католици.
През 2015 г. той заяви: „В миналото тежките думи, които се използваха
урови. Много хора, които са принадлежали към тези групи, са били заклеймявани и това е довело до изолирането им от по-широкото общество“.
Кардинал Матео Дзупи
Смятан за любимец на папа Франциск, кардинал Дзупи е председател на Епископската конференция на Италия от май 2022 г.
69-годишният кардинал беше произведен в кардиналски сан от Франциск през 2019 г. и оттогава е изпращан на редица световни пътувания. Той отиде на мирна мисия в Украйна, където се срещна с президента Володимир Зеленски, но не и с руския президент Владимир Путин, и отиде в САЩ, за да се срещне с тогавашния президент Джо Байдън.
Преди да стане кардинал, Дзупи споделяше по-положителните си възгледи за ЛГБТК общността, тъй като написа есе в книгата на Джеймс Мартин от 2018 г. „Building a Bridge, Un ponte da costruire“, че е „полезно да се насърчи диалогът, както и взаимното познаване и разбиране“ за нов пастирски подход с „нашите ЛГБТ братя и сестри“.
Кардинал Реймънд Лео Бърк
Роденият в Уисконсин кардинал Бърк, смятан от критиците за откровен традиционалист, е произведен в кардиналски сан от папа Бенедикт XVI през 2010 г.
Той публично се сблъска с по-либералните философии на папа Франциск, особено по отношение на желанието му да позволи на разведени и повторно сключили брак двойки да получават Евхаристия. Той също така нарече „неприемливи“ новите формулировки на църквата относно изкуствената контрацепция, гражданските бракове и гейовете.
Преди това той заяви, че католическите политици, които подкрепят легализираните аборти, като например г-н Байдън, не трябва да получават Евхаристия.
Останалите кардинали, които имат право да бъдат избрани, са:
Кардинал Питър Търксън е от Гана. Той е определян като харизматичен, говори с лекота и има относително либерални възгледи по въпросите, св6ързани с хомосексуализма, екологията и социалната справедливост
Кардинал Микола Бичок е от Украйна. На 45 години е и сега ръководи епархията на "Свети Петър и Павел" в Мелбърн. Миналата година беше ръкоположен за кардинал от папа Франциск. Бичок споделя страданията на украинците сега, когато Русия води война срещу Украйна, както и на всички бягащи от войните. А в Австралия неговите последователи са и гръцки католически бежанци от Балканската война.
Кардинал Робърт Сара е от Гвинея. За него се смята, че е бил негласен съмишленик на традиционалиста Бенедикт XVI.
Германският кардинал Герхард Лудвиг Мюлер e бивш префект на Конгрегацията на доктрината на вярата и противник на ръкополагането на жени за дякони, а също и гласовит критик на някои действия на Франциск.
Уругвайският кардинал Даниел Фернандо Стурла Берует е следовник на папа Бенедикт Шестнадесети.
Италианският кардинал Мауро Пиаченца демонстрирал административни способности и дълбока духовна съпричастност.
Кардиналът от Шри Ланка Малкъм Ранджит също попада в списъка, като също е смятан за следовник на Бенедикт Шестнадесети.
Нидерландският кардинал Вилен Якобус Ейк, голям експерт по биоетичните въпроси, противник на благословиите за еднополовите двойки, противник на избирането на жени за дякони и противник на джендър идеологиите, също е в групата на папабилите.
Италианският кардинал Пиербатиста Пицабала се вписва в линията на действията на Франциск по отношение на грижите за бедните и страдащите. Същото важи и за италианския му колега, кардинал Анджело Баняско, за когото се смята, че може да насърчи традиционния подход в църквата и да преодолее вътрешните разделения.
Кардиналът от Мианма Чарлз Маунг Бо има голям опит като духовник в една страна, обхваната от сложна вътрешна ситуация и разбира дълбоко предизвикателствата пред Азия като цяло. Канадският кардинал Марк Уеле също е силен претендент и е смятан за консерватор, но с по-модерни схващания за консерватизма.
Шведският кардинал Андерш Арборелиус е също е сред фаворитите и беше хвален едно време от Франциск. Описван е като открита и оптимистично настроена духовна фигура. Бил е ръководител на Скандинавската епископална конференция и член на редица ватикански ведомства. Възприеман е като скромен и смирен - качества, които папа Франциск харесваше.
Сред кандидатите модернисти в Църквата е френският кардинал Жан-Марк Ноел Авлин. Той е възприеман от някои като протеже на Франциск. Посвещава се на миграционните въпроси и на междурелигиозния диалог. Ценен е много от левите среди в политиката и в Църквата.
Кардинал Фридолин Амбонго Бесунгу от Демократична република Конго също е споменаван като кандидат. Той защитава традиционните ценности на Църквата по въпросите, свързани със семейството, но демонстрира и желание за диалог по други въпроси, като този за жените дякони.
В списъка попада и италианският кардинал Фернандо Филони, който е смятан за духовник с богат културен и дипломатически опит. Но няма опит в ръководене на църковни структури и се смята, че би могъл да запази статуквото в Църквата, такова, каквото е наследено от Франциск.
Швейцарският кардинал Курт Кох е възприеман като модернист по църковните въпроси, но би могъл с времето да възприеме по-умерени позиции.
Южноафриканският кардинал Стивън Брислин е привърженик на приобщаването на ЛГБТ общността към Църквата и на избиране на жени за дякони.
Португалският кардинал Жозе Толентино де Мендоса, който е близък до позициите на Франциск, е смятан за модернист, който би могъл да привлече поддръжници от Португалия и Бразилия.
Очаквания към следващия папа: стабилност, умереност и вдъхновение
Мнозина вярващи се надяват на „завръщане към нормалността“ след бурния понтификат на папа Франциск, който предизвика дебати по теми като аборт, развод и LGBTQ+ права. Експертите прогнозират, че ще се търси фигура, която да продължи по-откритата линия на Франциск, но с по-внимателен език и подход.
Кой ще изпълнява длъжността глава на Ватикана до избора на нов папа
След смъртта на папа Франциск кардинал от Съединените щати става временно изпълняващ длъжността глава на Ватикана до избирането на нов папа.
Това е кардинал Кевин Фарел, духовник, роден в Дъблин, който стана натурализиран американски гражданин, след като прекара много години в служение в Съединените щати.
Фарел, бивш епископ на Далас, заема длъжността „camerlengo“ или шамбелан - действащ глава на Ватикана в периода между смъртта или оставката на папата и назначаването на следващия католически лидер.
77-годишният мъж има магистърска степен по бизнес администрация от университета „Нотр Дам” в Индиана. Той е най-високопоставеният американски епископ в централната администрация на църквата и е известен като силен човек, който взема решения и е добър организатор. Владее английски, испански, италиански и ирландски галски езици.
Опитът на Фарел привлече вниманието на папа Франциск, който го направи един от най-доверените си сътрудници.
През 2016 г. Франциск назначи тогавашния епископ на Далас за лидер на семейния живот на Ватикана, по-късно го направи кардинал и след това, три години по-късно, го избра за важната позиция на камерленго.
