Велика събота е!
На този ден църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада.
Това е последния ден от Страстната седмица, предшестваща Великден.
На този ден се отбелязва погребението на Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, оплакването му от майка му света Богородица и от жените, носещи миро, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада, където освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата.
Така започва новата ера в историята на човечеството - правото на човека на свободен избор - да бъде добър или лош и след смъртта си да постигне рая или ада.
Историята на този ден
Когато Исус умира, дългата и тежка завеса, разделяща Най–святото от Святото отделение в Божия храм, се раздира на две, от горе до долу. Това удивително събитие е проява на Божия гняв срещу онези, които са убили Сина му, и показва, че пътят към Най–святото, самите небеса, вече е отворен.
Ясно е защо хората изпитват силен страх. Стотникът, който отговаря за екзекуцията, заявява: „Наистина, този човек беше Божи син.“ Той може да е присъствал на процеса пред Пилат, когато се е обсъждало дали Исус е Божи син. Сега стотникът е убеден, че Исус е праведен и че наистина е Син на Бога.
Смутени от необичайните събития, други се връщат по домовете си, „като се удрят в гърдите“ в знак на мъка и срам. Сред онези, които наблюдават от разстояние, са много жени, ученички на Исус, които понякога са пътували заедно с него. И те са развълнувани от всички тези забележителни събития.
