Според преданието Йосиф от Ариматея увил в ленено платнище тялото на Иисус Христос след неговото разпятие.
Историческите извори свидетелстват, че поне до ранното Средновековие плащаницата се е съхранявала в Йерусалим, но след това следите й се губят.
През XIV век в Троа се появява плащаница, която сякаш носи негативния отпечатък на разпнат мъж, за когото се вярва, че е Иисус Христос.
Днес тази плащаница се съхранява в катедралата „Св. Йоан Кръстител“ в Торино, но автентичността й продължава да е предмет на спорове и бурни научни дебати.
В епохата на Новия завет преди погребението тялото било измивано и обмазвано, след което било повивано в платно. Този саван най-често се състоял от ленени или памучни ивици, които лесно се увивали около тялото. Обикновено ивиците били нарязвани на не по-малко от три, а най-често на седем части, сред които и sudarium – специално парче за главата.
Също така е възможно тялото на Иисус да е било повито в един голям ленен саван.
Евангелията не дават ясни сведения: Марко говори за „плащаница” (Марко 15: 46), докато при Йоан става дума за „повивки” (Йоан 20: 6).
Има ли библейски доказателства за автентичността на плащаницата? Не.
Да разгледаме три нейни характеристики, които не са съвместими със записаното в Библията.
-
Плащаницата е парче плат с размери 4,42 на 1,13 метра, към което по дължина е пришита лента, широка 8 сантиметра.
Какво казва Библията: Мъртвото тяло на Исус не било увито в едно платно, а в множество ленти от плат. Главата му била увита в отделно парче плат. Библията казва, че след като Исус бил възкресен, един от апостолите влязъл в празната гробница и „видял погребалните превръзки на земята“. Тя добавя: „Платното, с което беше увита главата на Исус, ... не беше заедно с превръзките, а навито отделно, на друго място.“ (Йоан 20:6, 7)
-
Плащаницата има петна, които се считат за остатъци от кръв от неизмито човешко тяло.
Какво казва Библията: Когато Исус умрял, учениците подготвили тялото му за погребение „според юдейския обичай“. (Йоан 19:39-42) Този обичай включвал измиване на тялото и намазване с благоуханни масла. (Матей 26:12; Деяния 9:37) Следователно учениците на Исус несъмнено измили тялото му, преди да го обвият с превръзките.
-
Плащаницата носи образа на мъж, „който е бил положен по дължината на едната ѝ половина, докато другата половина е била прегъната откъм главата, за да покрие цялата предна част на тялото“. („Британска енциклопедия“)
Какво казва Библията: Учениците на Исус обсъждали смъртта му, празната гробница и разказите на жените, „видели нещо свръхестествено — ангели, които казали, че той е жив“. (Лука 24:15-24) Ако плащаницата е била в гробницата на Исус, неговите ученици без съмнение са щели да говорят за нея и за изображенията върху нея. Библията обаче не споменава нищо такова.
През 2000 г. британският археолог Шимон Гибсън открил неотваряна гробница от I в. в долината Хином. Като се промушил през тесния входен отвор, той се озовал в типична скална гробница от Римския период. В една от нишите имало тяло с все още съхранен кичур коса. Било повито в почернял от времето саван, чието радиовъглеродно датиране показало първата половина на I век.
От векове бушува дебат дали Торинската плащаница всъщност е оригиналната погребална плащаница на Исус Христос след разпятието му преди около 2000 години. Докато мнозина вярват, че този сакрален предмет е автентичен, други го отхвърлят като средновековен фалшификат.
Един от най-изследваните артефакти в историята е очаровал учените отчасти поради дебата за истинската му възраст, но най-вече заради необяснимото изображение на разпнат мъж, което изглежда е отпечатано върху парчето плат. Бяха обнародвани резултатите от сравнително ново разследване на възрастта на плащаницата. Те съдържат убедителни доказателства, че тя наистина датира от времето на Исус Христос.
Историята
Плащеницата е ленено платно с размери 4,3 на 1,2 метра, наричано още Светата плащаница. Върху плата има блед силует на мъж. Мнозина вярват, че това е изображение на Исус Христос след неговата екзекуция и гледат на тъканта като на важна религиозна реликва.
Първият запис за плащаницата е през 1354 г., когато платът е открит в средновековна Франция. Платното е дадено на дякон в църквата в Лирей от рицар на име Жофроа дьо Шарни, който твърдял, че това е плащеницата, която е била увита около Исус след разпъването му. Няма данни откъде и как де Шарни се е сдобил с реликвата.
През 1389 г. обаче епископът на Троа, Пиер д'Арси, заклеймява откритието като фалшификат. Според епископа, един художник му признал, че е автор на фалшификацията. Висшият църковен служител писал на папа Климент VII, за да отрече той автентичността на парчето плат и да изобличи мошеника. Отговорът на папата бил да се обяви плащаницата за създадена от човека религиозна икона, а не за реликва. Климент разрешил на църквата в Лирей да продължи да я показва на вярващите.
През 1453 г. става ясно, че Дом Савоя, италианска кралска династия, се е сдобила с реликвата и я преместила в параклис в Шамбери (сега част от Франция), където тя била повредена при пожар през 1532 г. Хората от Дом Савоя я преместили до тяхната столица Торино, Италия, през 1578 г.
Дебатът за автентичността на плащаницата бушува оттогава. В края на 20-ти век учените откриват цветен прашец върху влакната на плата, който съответствал на цветния прашец, открит в Йерусалим. Това мнение се налага от ботаника Авиноам Данин през 1999 г.
През последните четири века плащаницата е в катедралата "Свети Йоан Кръстител" в Торино.
Как се е получил силуетът
От десетилетия учените се опитват да разберат как се е получил специфичният отпечатък върху платното. Все още няма окончателен отговор на този въпрос, но теориите са много.
През 1978 г. международен екип от експерти заключава, че изображението не е картина, защото не са открити никакви остатъци от боя или пигмент.
Реймънд Роджърс от Националната лаборатория в Лос Аламос в Ню Мексико предположи през 2002 г., че изображението може да се е образувало в резултат на химическа реакция между тъканта и тялото, увито в нея.
През 2014 г. излиза научна версия, че изображението е направено върху плащеницата от радиация след земетресение.
Петната от кръв върху плащаницата са тествани и е установено, че са кръвна група AB, според изследователска статия от екип от Испанския център по синдонология, публикувана през 2015 г.
Новите разработки
Последното проучване е проведено от италианския учен Либерато де Каро, който започнал работа по проекта през 2019 г. и публикува откритията си в списание Heritage през 2022 г. Но резултатите от него излизат на бял свят едва сега.
Де Каро и неговият екип от Института по кристалография в Бари, Италия, част от Националния изследователски съвет, използвали техника, известна като широкоъгълно разсейване на рентгенови лъчи, за да анализират тъканта.
„Експерименталните резултати са съвместими с хипотезата, че Торинската плащаница е реликва на 2000 години“, се казва в проучването.
Тази хипотеза обаче противоречи на изследването от 1989 г., когато учените се опитаха да определят възрастта на плащеницата с помощта на радиовъглеродно датиране и изчислиха, че плащеницата датира между 1260 и 1390 г. сл. Хр., което поставя под съмнение автентичността на артефакта.
