А днес отбелязваме 146-та годишнина от приемането на Търновската конституция. С Учредителното събрание във Велико Търново от 1878-79 се поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано в следствие на Берлинския договор и в него участват 229 депутати. Вместо препоръчания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители изработват Търновската конституция, която подписват на 16 април 1879 г. Тя провъзгласява третата българска държава за конституционна монархия и предвижда разделение на трите основни власти – законодателната, изпълнителната и съдебната. Годишнината, честити премиерът Росен Желязков, както и президентът Румен Радев, който заяви, че принципите, заложени в Търновската конституция трябва да служат за политически ориентир и днес.
Румен Радев - президент на България "Днес, когато икономическите неравенства се задълбочават, а богатството и властта се възприемат като гаранция за недосегаемост, е важно да припомним, че нашето конституционно управление почива на равенството пред закона и достойнството на всички хора. Няма добро управление, нито справедливост там, където законът не се прилага еднакво за всички"
Росен Желязков - министър-председател на България Върховенството на правото, справедливостта и силните демократични институции са основата на всяко свободно и устойчиво общество. На 16 април, когато отбелязваме приемането на Търновската конституция – първата стъпка към изграждането на модерната българска държавност – отдаваме почит на мъдростта и прозорливостта на онези, които положиха фундамента на парламентарната ни демокрация.
