Над 120 000 българи на възраст между 18 и 30 години са затънали в дългове, които не могат да обслужват, и срещу тях вече има заведени изпълнителни дела. Това са повече хора от цялото население на Плевен и почти колкото жителите на Русе. Тревожните данни бяха изнесени на форум, организиран от Money.bg, според който проблемът придобива все по-застрашителни размери.
Особено притеснителен е фактът, че възрастта на длъжниците постоянно намалява. Само между 18 и 20 години те са 4000 души - младежи, някои от които дори не са завършили средното си образование, но вече са поели финансови задължения, които не могат да покрият. В групата между 20 и 25 години длъжниците са 36 000, а между 25 и 30 години техният брой достига 80 000.
Защо младите хора затъват в дългове?Според данните от форума, най-често младите хора взимат потребителски кредит за покупка на луксозни стоки като скъпи мобилни телефони или компютри, за почивки и други "преживявания". Парадоксалното е, че повечето спират да изплащат заема само след 1-3 вноски, което неминуемо води до съдебно производство и принудително събиране на задълженията.
"Някои студенти теглят кредит за последен модел телефон, а после отиват при потенциален работодател и му казват: 'Аз за по-малко от четири бона нема да ти работА!'", разказват участници във форума.
Всичко това се случва на фона на агресивна рекламна кампания от страна на компаниите за бързи кредити. Телевизионни и радио реклами, билбордове и социални мрежи са залети от съобщения, обещаващи "лесни пари" и "безгрижен живот". Често се рекламират оферти като "Караш си колата и си харчиш парите" или "Кредити и при лоша кредитна история", без да се обяснява как точно ще се връщат тези заеми.
Финансова неграмотност и липса на образованиеЕдин от основните проблеми е пълната липса на финансово образование в българските училища. Докато се обмислят предмети като "Християнски добродетели", никой не преподава "Финансова дисциплина и управление на средства" - умения, които биха били от изключителна полза за младите хора.
Проблемът има и друго измерение - задлъжнелите младежи бързо се адаптират към "сивата икономика". Когато работодателят получи съобщение за запор на заплата, длъжниците настояват да получават възнаграждението си в брой или официално да работят на минимална заплата, а останалите пари да им се дават "на ръка", за да избегнат запора.
Някои работодатели се възползват от ситуацията и предлагат заеми на служители с дългове, но ги обвързват с договор, който не им позволява да напуснат, създавайки форма на модерно "длъжничество".
Нарастващ проблем в цялата странаЗадлъжнялостта е разпространена във всички региони на страната, макар логично в София да е най-голям броят на изпълнителните дела.
Проблемът се задълбочава и от факта, че много длъжници се крият или предоставят фалшиви адреси, за да не получават уведомления за просрочия. Това забавя процедурите и увеличава размера на дълга с лихви и такси.
Въпреки мащаба на проблема, обществената дискусия е фокусирана върху други теми като рекламите за хазарт, докато бързите кредити остават встрани от общественото внимание, въпреки че последствията от тях могат да бъдат не по-малко разрушителни.
