Лазаровден е празник от християнския календар, известен като Лазарова събота, защото винаги се пада в събота. Въпреки това няма постоянна дата, тъй е обвързан с Великден.
Всяка година се пада в събота от шестата седмица на Великия пост - в навечерието на Цветница.
Празникът се свързва с определени традиции, обичаи и забрани. Ето какво трябва и не трябва да се прави утре.
Лазарова събота попада в периода на Великия пост, така че за нея важат всички обичайни ограничения, както и правилата, характерни за големите църковни празници.
На този ден не трябва:
- да се извършва тежка физическа работа;
- да се извършва почистване, измиване или търкане на прозорци и подове;
- да се шие, да се бродира, тъче или да се извършва друго ръкоделие;
- да се карате, да клеветите, да обиждате другите;
- да организирате шумни забавления или пиршества.
Какви традиции задължително се спазват на Лазаровден?
На този ден за тези, които спазват поста, важат общите ограничения на Великия пост. Забранено е консумирането на: месни продукти, млечни продукти и яйца.
Традиции и обичаи на Лазаровден
Основният обичай е лазаруването. Извършва се от неомъжени девойки. Въпреки че според църквата е забранена консумацията на яйца, те са един от основните дарове за лазарките, които обикалят домовете. Те пеят пролетни песни за благополучие и берекет. Вярва се, че една девойка не може да се омъжи, ако преди това не е била лазарка поне веднъж.
На Лазарова събота обаче е разрешено леко разхлабване на постната диета. На този ден можете да ядете горещи ястия с растително масло, риба и хайвер, както и да си позволите малко вино.
Вярващите трябва да посетят църквата, да се помолят и да приготвят върбови клонки за празнуването на Цветница, която се пада на следващия ден. Този празник символизира Входа Господен в Йерусалим.
Лазарова събота: история на празника
Този празник е кръстен на Лазар, близък приятел на Исус , когото той, според евангелските разкази, възкресил от мъртвите.
Лазар живял във Витания, село близо до Ерусалим, където Исус често го посещавал. Един ден Лазар се разболял тежко. Като научил за това, Исус побързал да отиде при него, но пристигнал твърде късно - Лазар вече бил починал четири дни по-рано.
Тогава Христос се приближил до пещерата, където бил погребан приятелят му, заповядал да отвалят камъка, преграждащ входа, и възкликнал: „Лазаре, излез!“ И станало чудо – мъртвецът оживял. Това събитие се е случило в събота, която по-късно беше наречена Лазарев ден.
След възкресението си Лазар живял още три десетилетия и дори станал епископ в Кипър. Слуховете за това чудо се разпространили бързо и когато Исус тържествено влязъл в Йерусалим на Цветница, хората го посрещнали с благоговение.
Историята за възкресението на Лазар е символ на надеждата за християните, тъй като въплъщава вярата в спасението и живота след смъртта.
