Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и зам.-председател на правната комисия в Европейския парламент Емил Радев представи законодателните си изменения като докладчик на ЕП по директивата за хармонизиране на някои аспекти на производствата по несъстоятелност в ЕС. Пред колегите си от Комисията по правни въпроси той подчерта, че уеднаквяването на правилата за несъстоятелност в ЕС е от ключово значение за подобряване на бизнес средата, насърчаване на трансграничните инвестиции и укрепване на доверието в европейската икономика. Радев отбеляза, че предложените от него изменения са насочени към изграждането на по-цялостна, ефективна и стабилна правна рамка в областта на несъстоятелността.
Евродепутатът отчете, че резултатите от производствата по несъстоятелност се различават значително в отделните държави членки. По данни от 2018 г. в ЕС средно се възстановяват 40% от корпоративните заеми и 34% при малките и средни предприятия. Сроковете варират между 0,6 и 7 години, а съдебните разноски – от 0 до над 10%. Между 10 и 20% от около 120 000–150 000 годишни производства по несъстоятелност включват трансгранично предоставяне на кредити – още една причина за необходимостта от общи правила в ЕС.
По думите на Радев „вратичките“ в законодателството трябва да бъдат затворени, за да не се използват в ущърб на кредиторите и останалите участници в производствата по несъстоятелност. Измененията, които той предлага, целят да внесат повече яснота в процедурите и да сближат законите на държавите членки, така че предвидените в директивата минимални стандарти да допринесат за намаляване на разходите и по-добра защита на заинтересованите страни. Евродепутатът отбеляза нуждата от повече хармонизация в областта на отменителните искове, от въвеждането на комитет на кредиторите и от засилването на отговорността на директорите в процеса по несъстоятелност.
Емил Радев предупреди, че предложените от Европейската комисия опростени процедури за ликвидация на микропредприятия крият сериозен риск от правна несигурност, злоупотреби и допълнителна административна тежест. Като се позова на становищата от проведените изслушвания и широки консултации с експерти, представители на индустрията и финансовия сектор, той предложи премахването на съответния раздел от директивата. Според него това ще направи новите правила по-устойчиви на манипулации.
От Европейската комисия изразиха готовност да се търсят по-добри законодателни решения за микропредприятията, като се вземе под внимание, че пълната им и правомерна ликвидация често е възпрепятствана заради високи разходи за процедурите.
Като важен и нов момент в предложението на ЕК беше представено въвеждането на предварителни производства, предназначени да ускорят продажбата на предприятия в затруднено положение, преди да се пристъпи към обявяване на несъстоятелност. От ЕК отбелязаха, че т.н. „договор по предварителна продажба на предприятието“ е реална възможност за запазване на работните места, но приеха съображенията, изказани от Емил Радев, за необходимостта от въвеждане на допълнителни мерки за прозрачност и справедливост на производствата.
В рамките на дебатите докладчикът акцентира върху осигуряването на адекватен достъп на синдиците до регистрите. „Така ще се улесни идентифицирането и възстановяването на активите и ще се минимизират пречките пред проследяването им в различни юрисдикции“, аргументира се Радев. Според някои от евродепутатите обаче в държавите членки има твърде големи различия в изискванията за квалификация на синдиците, които също трябва да бъдат прецизирани с новите правила.
Участниците в обсъждането бяха единодушни, че законодателната инициатива на ЕК се е проточила твърде много във времето и работата по директивата трябва да се ускори, включително и заради очакванията за бърз напредък по Съюза на капиталовите пазари, който е важен за по-нататъшната финансова и икономическа интеграция в ЕС.
