Настъплението на руската армия се засили по цялата фронтова линия, пишат Андрю Кери и Коста Гак за CNN. Броят на сблъсъците през април се е увеличил с 30% в сравнение с предходния месец. Украинските въоръжени сили признават, че руснаците не спират и нищо добро не може да се очаква.
Все още не е ясно дали това може да се смята за начало на голяма пролетна офанзива на силите на Путин, за която Украйна предупреди преди време. Но руският лидер изглежда не се страхува да разстрои президента на САЩ Доналд Тръмп, за когото държавният секретар Марко Рубио каза миналата седмица, че ще направи своя избор "в рамките на седмици", ако Кремъл е сериозен за пистигането на мир.
Къде се водят битките сега?
През последните няколко месеца едни от най-ожесточените боеве се водят на юг от Покровск (Красноармейск), някога ключов логистичен център за ВСУ в района на Донецк.
Украинската армия постигна някои малки тактически успехи от началото на годината, отблъсквайки някои руски настъпления, но руснаците са само на няколко километра от центъра на града.
Въпреки това, един офицер от украинското разузнаване от района на боевете каза пред CNN, че руските сили са станали по-активни през последните 10 дни и струпват войски и оборудване за бъдещи атаки.
„Виждаме го в кадри от дронове и ги чуваме да го обсъждат в радиоприхващания“, разказа офицерът, пожелал анонимност.
Въпреки това, тъй като самият Покровск е надеждно защитен, а арсеналите, които преди са били там, са преместени, основната атака на Русия в този район може да бъде насочена на запад, а не на север.
В социалните мрежи украински войници споделят опасения от възможно обкръжаване на една част на фронта и пробив на друга.
"Фронтовата линия в този район се активизира. Руснаците не спират", написа в Telegram украински войник с позивна "Мучной".
Целта на офанзивата е село Новопавловка, смята той.
"Ще влязат в Днепропетровска област – това е една от ключовите задачи, поставени от руското командване", добави войникът.
Напредването към Днепропетровск ще бъде важен крайъгълен камък, тъй като руски войски никога преди не са стъпвали в региона. Ако успее, това ще бъде нова зона под руски контрол.
Според украинската аналитична група DeepState войските на Путин са само на шест километра от регионалната граница, а жителите на граничните селища вече се евакуират.
За Путин – и може би и за американските преговарящи – дори частичен контрол над Днепропетровска област може да се окаже полезна разменна монета в бъдещи преговори.
Съсредоточаване на сили на фронта?
В района на Луганск, най-източния регион на Украйна, силите на Путин имат най-голям контрол, оставяйки само няколко джоба на съпротива в ръцете на Украйна. Тук руските войски постигнаха стабилни успехи през последните седмици, особено на север от Красни Лиман, железопътен възел и база за тилова поддръжка на украинските въоръжени сили.
„Ситуацията е трудна: трябва да стабилизираме фронта и методично да прогоним врага, в противен случай тази гангрена ще се разпространи“, написа украински офицер в социалните мрежи.
Анализът на CNN на данните от украинския генерален щаб показа увеличаване на руската активност през последните две седмици във всички участъци от фронтовата линия. Въпреки че не успяхме да потвърдим цифрите от независими източници, данните ясно показват стабилно увеличение от 23 март.
Преди тази дата средният брой дневни сблъсъци през март беше около 140 (статистическото изключение беше 11 март). Оттогава на ден са регистрирани средно около 180 сблъсъка - с 30% повече.
Данните включват и района на Курск, където Украйна сега държи само няколко села по границата, след като Русия постепенно си върна плацдарма, който украинските въоръжени сили неочаквано превзеха миналата година. Освен това Русия създаде малки сиви зони в съседната украинска Сумска област, които нито една от страните не контролира напълно.
Ситуацията по северните граници се усложнява допълнително от нахлуването на украинските въоръжени сили в граничната зона на Белгородска област, което първо беше потвърдено от Киев.
Как се бият руснаците?
Украински войници съобщиха за различни руски тактики през последните седмици.
В южната част на Донецка област офицерът от ВСУ с позивна „Алекс“ съобщи, че руските войски напредват в колони от бронирана и леко бронирана техника (четири до пет бойни машини на пехотата и танкове), а останалите са „камиони, автомобили и моторизирани каруци“.
Той не скри, че е скептичен относно перспективите за голяма офанзива, ако сегашните маневри разкрият реален недостиг на бронирана техника.
„Да, те имат много жива сила - няколко пъти повече от нас, но каквото и да говорят, във война на XXI век е невъзможно да се развива успех и бърза офанзива без механизирани средства за доставка и подкрепа на пехотата“, написа Алекс в социалните мрежи.
Командирът от ВСУ Станислав Бунятов написа, че руските войски търпят загуби, но въпреки това не спират. На запад, близо до река Днепър, където руските войски поеха контрола над малкото селище Лобкове миналата седмица, командирът на украински отряд безпилотни самолети каза пред CNN, че врагът натрупва жива сила на 10-15 километра зад линията на съприкосновение.
„Руснаците действат в малки тактически групи от пет до седем, максимум десет души. Щом се появи мъгла или завали, те започват да настъпват, използвайки лошото време като прикритие от нашите дронове“, обясни командирът.
С настъпването на пролетта и сухото време тактиката на врага ще се промени, смята той.
"Сега не могат да използват тежка техника. Прекалено е влажно - ще заседнат. Веднага щом земята изсъхне, те ще се придвижат напред. Няма съмнение в това: те определено ще преминат в атака", заключи украинският командир.
Сверяване с реалността
Въпреки мрачните оценки е важно да не изпускаме от поглед мащаба. Територията, заета от Русия, остава малка. По този начин силите на Москва, настъпващи към района на Днепропетровск югозападно от Покровск, са напреднали само 45 километра през последната година.
Министерството на отбраната на Обединеното кралство и други анализатори казват, че темпото на руското настъпление непрекъснато се забавя през последните шест месеца, от около 730 квадратни километра миналия ноември до едва 143 през март.
Това отчасти се дължи на предизвикателствата на зимните боеве, въпреки че висшият командир на САЩ в Европа, генерал Кристофър Каволи, увери Конгреса в оптимистична реч миналата седмица, че силите на Киев са „в много силни отбранителни позиции“ и „добре вкопани“.
„Трудно е да си представим, че фронтът ще рухне и Украйна ще загуби този конфликт“, заключи Каволи.
Въпреки това, анализаторът Ник Рейнолдс от Кралския институт на обединените служби в Лондон предупреди да не се блазним от идеята, че ако Русия не окупира територия, значи не постига нищо.
Москва няма да реализира своите териториални претенции единствено чрез военна офанзива, превземайки гора след гора и село след село.
„Целта им е изтощение и това е дългосрочна цел. Целта (на Путин) е да смели живата сила, да унищожи оборудването, да изсмуче ресурси, да съсипе украинската държава и да пречупи волята й да се бори“, обясни той.
Дори слабите офанзиви, подчертава той, изискват контрамерки, които от своя страна излагат на показ отбранителните позиции на украинските въоръжени сили, които стават мишени за руската артилерия и смъртоносните планиращи бомби.
Прогноза
Дори при най-добрия сценарий на Европа ще са нужни няколко години, за да увеличи усилията си за превъоръжаване на Украйна на фона на нарастващите съмнения относно продължаващата военна подкрепа на САЩ. Въпреки че военно-промишленият комплекс на Украйна е доста успешен, страната остава икономически по-зависима от своите съюзници, отколкото е Русия, казват анализатори.
Под натиска на Вашингтон, Володимир Зеленски продължава публично да заявява желанието си да прекрати боевете – ако мирното споразумение е справедливо, трайно и не позволява на Русия да поднови военните действия по-късно.
Кремъл от своя страна също твърди, че иска мир – но само при условие, че първопричините за конфликта бъдат премахнати, което по същество означава, че Украйна трябва безусловно да се върне в сферата на влияние на Москва.
Но съобщението на Путин миналата седмица за най-големия набор от десетилетие, цел от 1,5 милиона активни войници и продължаващите въздушни атаки, предполагат по-скоро стремеж за изтощаване на врага, отколкото мирно уреждане.
За войниците от украинските въоръжени сили на предната линия, дори и за високопоставени офицери, мирните преговори по принцип означават малко.
„Повярвайте на моя опит: когато седиш там в окопа, не мислиш за това. Има заповед, която трябва да се изпълни, и желание да оцелееш“, заключава един от тях.
Статията е написана с участието на Виктория Бутенко
Превод и редакция: Епицентър.БГ
